ХОРАТА

Обликът и битът на всяко населено място се определя от хората, които живеят в него. Меричлери не прави изключение. Елате в градчето и ще срещнете всякакви хора – млади и стари, песимисти и оптимисти, представители на различни етнически групи. Това, което ги свързва обаче, са общото минало, настояще и бъдеще.

Личности

Димитър Недялков Матевски, Д-р Теню Стоилов, Дяко Пенев Милев, Велчо Милев, Георги ЯНЕВ, Тиню Стайков

Културен живот

Народно читалище „Просвета-1896“, Библиотека към Народно читалище „Просвета-1896“, Пенсионерски клуб

Обучение

Детска градина „Д-р Т. Стоилов”, Основно училище „Димитър Матевски“

Религия

Православен храм „Свети Николай Чудотворец“ , Евангелска съборна църква, Евангелска петдесятна църква

Здравеопазване

Медицинска помощ, Лекуващ лекар, Национален телефон за спешни случаи

Личности

ЗА МЕРИЧЛЕРЦИ – С ЛЮБОВ

Родолюбци, просветители, писатели – не малко видни личности са родени тук и са свързали живота и делото си с Меричлери и са оставили трайна следа в историята, бита и културата на града.

Димитър Недялков Матевски

Роден през 1835 г. в гр. Чирпан. Едва 16-годишен, той става първият учител в новопостроеното през 1851 г. училище в Меричлери, което се е намирало  в църковния двор. Не се е ограничавал само с пряката си учителска работа. Той обучавал селяните, просвещавал ги и повдигал духа им.

Предполага се, че той е създателят на първото читалище в Меричлери. В къщата на Матевски често отсядал Васил Левски и заедно с Матевски проектирали пътя на революционната борба.

Починал през 1882 г. в пълна мизерия от туберкулоза. Днес основното училище в гр. Меричлери носи неговото име.

Д-р Теню Стоилов

Роден 1879 г. в Меричлери. В продължение на 7 години е бил главен учител в родното си село Меричлери. По-късно завършва право с докторат в Женева и работи като адвокат. Член на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. Депутат в Народното събрание.

Взема дейно участие в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. По време на въстанието действа в Чирпанския район. След поражението на въстанието е заловен и убит край Чирпан на 25.09.1923 г.

Дяко Пенев Милев

Времето, през което Дяко Пенев е бил самодеец, режисьор, постановчик и председател на читалището се превръща в епоха – епохата на Дяко Пенев. До смъртта си през 2009 г. той е душата и сърцето на читалището.

Роден на 26.04.1925 г. в Меричлери, произхождащ от бедно, селско, земеделско семейство, излязъл от недрата на народа и закърмен с традициите на театралното изкуство, запаленият от тогава в него огън продължава до сетния му дъх.

От 1945 г. той е ръководител на театралния колектив, през 1962 година създава естрадно-сатиричен колектив и вокално инструментална група, детска музикална школа и детски театрален състав. Ръководените от него колективи са завоювали бронзови, сребърни и златни медали от редица фестивали на художествената самодейност. Той е изградил над 100 роли и е режисирал значими пиеси – образци от българската класика и съвременната драматургия. През 1968 г. е избран за председател на Народно читалище „Просвета“ в гр. Меричлери. Времето, през което Дяко Пенев е бил самодеец, режисьор, постановчик и председател на читалището се превръща в епоха – епохата на Дяко Пенев. До смъртта си през 2009 г. той е душата и сърцето на читалището.

Ето какво споделят негови съвременници: „В името на читалищния идеал той беше безкрайно настъпателен, инициативен и убедителен. За всички нас, самодейците, той беше БАЙ ДЯКО. Читалището беше негов дом, а всички самодейци – негови деца. Цялостният напредък на читалище „Просвета” през последните десетилетия до голяма степен се дължи на него. Дейността му като председател на читалището, режисьор и постановчик бе високо оценена. Той е носител на орден „Кирил и Методий I степен” и на златна значка на Комитета за култура в гр. София. През 2003 г. за активно участие в обществено-политическия живот Дяко Пенев става почетен гражданин на Димитровград.

Ние, всички самодейци продължаваме да съхраняваме любовта, която той запали в сърцата ни към художествената самодейност и българските народни традиции и ще продължим да работим за превръщане на нашето читалище в светилище на българския дух“.

Велчо Милев

Блестящият белетрист Велчо Милев е роден на 13 ноември 1936 г. в Меричлери. Завършва основното си образование в Меричлери, а гимназия и полувисшия медицински институт – в Стара Загора. Съзнателният си живот прекарва в родния си град, в който е работил като медицински фелдшер.

Той е от творците, които пишат по призвание и за удоволствие. В литературен разговор с критика и редактор Йордан Нанчев, на въпроса как е избрал писането, публицистът признава, че всъщност писането е избрало него. Като една голяма любов! В резултат на тази игра на въображението се раждат 12 белетристични книги, десетки стихотворения и над 100 разказа.

Автор на белетристичните книги: „Родът на Крачаните“ /1984, повести/, „Дом за еднодневки“ /1989, новели/, „Непомерното“ /2000, роман/, „Топлият полюс“ /2004, роман/, „Ден седми“ /2004, роман/, „Див пелин и сладка вода“ /2006, новели/, „Корени и кълнове“ /2006, роман/,  „Епиграми“ /2008/, „Сто въпроса“/2010/, „Записвачът на мълчания“ /2010/, „Родът търси брод към себе си“ / 2011/, „Разкази“ /2011/, „Реквием“ /2013/, „През окото на залеза“ /2014/.  

 

Умира на 28.06.2012 г.

Георги ЯНЕВ

Прозаик, краевед, роден на 26.04.1943 г. в Меричлери. Средното си образование завършва в Димитровград и Стара Загора. Житейският му път минава през перипетиите на общ работник в мините на ДМП „Марбас“, Димитровград, опитва и труда на строителя в АТЗ Ст. Загора, за да стане и личен състав на рудник „Гита” Марбас, а по- късно и инспектор към ДЗИ Димитровград.

Публикувал е разкази и очерци във вестниците: „Миньорски фронт”, „Димитровградска правда”, „Хасковска трибуна”, „Кооперативно село”, „Труд”. Събира краеведски материали от 1960 г. Автор на историята на родното си място „Меричлери в историята и в мен” (2009), „Един корен – два върха”- хроника, изследване на своя род Жаргови-Пачови (2012).

През 2013г. посвещава документалната си повест „Раздухани въглени” на 90-годишнината от Септемврийското въстание 1923 г., в което Меричлери взима дейно участие и дава седем свидни жертви. В документалната повест „Полъх над Тракия” (2014) разглежда живота и дейността на апостола и Ботев четник поп Сава Катрафилов. С тази книга участва в Националния литературен конкурс „Голямата книга на малкия град” в Бургас 2015 г. и получава званието лауреат. „Полъх над Тракия” е сред наградените в „Книги без граници”, представена е в Българското представителство в Кеймбридж. Автор е и на романа „Живот с вкус на бадеми” (2015), на историческия роман за Димитър Матевски „До последен дъх” (2016). През 2016 г. излиза книгата му „От всичко по малко” (Сборник разкази, стихове, вицове, епиграми).

Тиню Стайков

е роден в гр. Димитровград, но от дете живее в гр. Меричлери. От осемгодишен познава овчарската гега, после е тухлар, земеделски работник, дървосекач, миньор, комарджия. Пише проза и лирика. Негови произведения са публикувани в местния и централен печат. Кредото му е „Човекът във вертикалната му равнина.” Бил е успешен кмет на гр. Меричлери. Автор на седем стихосбирки: „Ухая на живот” , „Човешки есени”, „Сълзи от теменуга”, „Евангелие от рогатия”, „Гласовете ви чувам”, „Отглас от мълчания”, „Самотен ездач от далече…”, епиграмите „Мляко от пепелянка” и импресиите „Отшелникът със плачещите чувства”.

Уникална книга от дърво, посветена на революционера Христо Ботев и кораба „Радецки“ е направена в Димитровград. Тя е по идея на поета от Меричлери Тиню Стайков. За направата е използвана липа, изданието е подвързано с кожа и лакирано, а думите са гравирани с лазер. Дървената книга е единствено копие, казва се „Радецки още плува“. В него Тиню Стайков подрежда 10 стихове от други свои поетични книги, посветени на националния герой и паметния за българската история кораб.

Места за социaлни и културни дейности

Няма делник или празник, в който Меричлери да не кипи от социални и културни дейности – репетиции и представления на самодейните състави към Читалището и Пенсионерския клуб, срещи в библиотеката – тук винаги има поводи за изяви и автентичните шарени носии на танцьорите често „оцветяват“ градчето.

<br />

Димитър Недялков Матевски

<br />Роден през 1835 г. в гр. Чирпан. Едва 16-годишен, той става първият учител в новопостроеното през 1851 г. училище в Меричлери, което се е намирало  в църковния двор. Не се е ограничавал само с пряката си учителска работа. Той обучавал селяните, просвещавал ги и повдигал духа им.Предполага се, че той е създателят на първото читалище в Меричлери. В къщата на Матевски често отсядал Васил Левски и заедно с Матевски проектирали пътя на революционната борба.Починал през 1882 г. в пълна мизерия от туберкулоза. Днес основното училище в гр. Меричлери носи неговото име.<br />

<br />
<br />

Д-р Теню Стоилов

<br />Роден 1879 г. в Меричлери. В продължение на 7 години е бил главен учител в родното си село Меричлери. По-късно завършва право с докторат в Женева и работи като адвокат. Член на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. Депутат в Народното събрание.Взема дейно участие в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. По време на въстанието действа в Чирпанския район. След поражението на въстанието е заловен и убит край Чирпан на 25.09.1923 г.<br />

<br />
<br />

Дяко Пенев Милев

<br />Времето, през което Дяко Пенев е бил самодеец, режисьор, постановчик и председател на читалището се превръща в епоха – епохата на Дяко Пенев. До смъртта си през 2009 г. той е душата и сърцето на читалището.Роден на 26.04.1925 г. в Меричлери, произхождащ от бедно, селско, земеделско семейство, излязъл от недрата на народа и закърмен с традициите на театралното изкуство, запаленият от тогава в него огън продължава до сетния му дъх.От 1945 г. той е ръководител на театралния колектив, през 1962 година създава естрадно-сатиричен колектив и вокално инструментална група, детска музикална школа и детски театрален състав. Ръководените от него колективи са завоювали бронзови, сребърни и златни медали от редица фестивали на художествената самодейност. Той е изградил над 100 роли и е режисирал значими пиеси – образци от българската класика и съвременната драматургия. През 1968 г. е избран за председател на Народно читалище „Просвета“ в гр. Меричлери. Времето, през което Дяко Пенев е бил самодеец, режисьор, постановчик и председател на читалището се превръща в епоха – епохата на Дяко Пенев. До смъртта си през 2009 г. той е душата и сърцето на читалището.<br />

<br />Ето какво споделят негови съвременници: „В името на читалищния идеал той беше безкрайно настъпателен, инициативен и убедителен. За всички нас, самодейците, той беше БАЙ ДЯКО. Читалището беше негов дом, а всички самодейци – негови деца. Цялостният напредък на читалище „Просвета” през последните десетилетия до голяма степен се дължи на него. Дейността му като председател на читалището, режисьор и постановчик бе високо оценена. Той е носител на орден „Кирил и Методий I степен” и на златна значка на Комитета за култура в гр. София. През 2003 г. за активно участие в обществено-политическия живот Дяко Пенев става почетен гражданин на Димитровград.Ние, всички самодейци продължаваме да съхраняваме любовта, която той запали в сърцата ни към художествената самодейност и българските народни традиции и ще продължим да работим за превръщане на нашето читалище в светилище на българския дух“.<br />

<br />
<br />

Велчо Милев

<br />Блестящият белетрист Велчо Милев е роден на 13 ноември 1936 г. в Меричлери. Завършва основното си образование в Меричлери, а гимназия и полувисшия медицински институт – в Стара Загора. Съзнателният си живот прекарва в родния си град, в който е работил като медицински фелдшер.Той е от творците, които пишат по призвание и за удоволствие. В литературен разговор с критика и редактор Йордан Нанчев, на въпроса как е избрал писането, публицистът признава, че всъщност писането е избрало него. Като една голяма любов! В резултат на тази игра на въображението се раждат 12 белетристични книги, десетки стихотворения и над 100 разказа.<br />

<br /><strong>Автор на белетристичните книги: „Родът на Крачаните“ /1984, повести/, „Дом за еднодневки“ /1989, новели/, „Непомерното“ /2000, роман/, „Топлият полюс“ /2004, роман/, „Ден седми“ /2004, роман/, „Див пелин и сладка вода“ /2006, новели/, „Корени и кълнове“ /2006, роман/,  „Епиграми“ /2008/, „Сто въпроса“/2010/, „Записвачът на мълчания“ /2010/, „Родът търси брод към себе си“ / 2011/, „Разкази“ /2011/, „Реквием“ /2013/, „През окото на залеза“ /2014/.  </strong><strong> </strong><strong>Умира на 28.06.2012 г. </strong><br />

<br />
<br />

Георги ЯНЕВ

<br />Прозаик, краевед, роден на 26.04.1943 г. в Меричлери. Средното си образование завършва в Димитровград и Стара Загора. Житейският му път минава през перипетиите на общ работник в мините на ДМП „Марбас“, Димитровград, опитва и труда на строителя в АТЗ Ст. Загора, за да стане и личен състав на рудник „Гита” Марбас, а по- късно и инспектор към ДЗИ Димитровград.Публикувал е разкази и очерци във вестниците: „Миньорски фронт”, „Димитровградска правда”, „Хасковска трибуна”, „Кооперативно село”, „Труд”. Събира краеведски материали от 1960 г. Автор на историята на родното си място „Меричлери в историята и в мен” (2009), „Един корен – два върха”- хроника, изследване на своя род Жаргови-Пачови (2012).<br />

<br />През 2013г. посвещава документалната си повест „Раздухани въглени” на 90-годишнината от Септемврийското въстание 1923 г., в което Меричлери взима дейно участие и дава седем свидни жертви. В документалната повест „Полъх над Тракия” (2014) разглежда живота и дейността на апостола и Ботев четник поп Сава Катрафилов. С тази книга участва в Националния литературен конкурс „Голямата книга на малкия град” в Бургас 2015 г. и получава званието лауреат. „Полъх над Тракия” е сред наградените в „Книги без граници”, представена е в Българското представителство в Кеймбридж. Автор е и на романа „Живот с вкус на бадеми” (2015), на историческия роман за Димитър Матевски „До последен дъх” (2016). През 2016 г. излиза книгата му „От всичко по малко” (Сборник разкази, стихове, вицове, епиграми).<br />

<br />
<br />

Тиню Стайков

<br /><strong>е роден в гр. Димитровград, но от дете живее в гр. Меричлери.</strong> <strong>От осемгодишен познава овчарската гега, после е тухлар, земеделски работник, дървосекач, миньор, комарджия. Пише проза и лирика. Негови произведения са публикувани в местния и централен печат. Кредото му е „Човекът във вертикалната му равнина.” Бил е успешен кмет на гр. Меричлери. Автор на седем стихосбирки: „Ухая на живот” , „Човешки есени”, „Сълзи от теменуга”, „Евангелие от рогатия”, „Гласовете ви чувам”, „Отглас от мълчания”, „Самотен ездач от далече…”, епиграмите „Мляко от пепелянка” и импресиите „Отшелникът със плачещите чувства”.</strong>Уникална книга от дърво, посветена на революционера Христо Ботев и кораба „Радецки“ е направена в Димитровград. Тя е по идея на поета от Меричлери Тиню Стайков. За направата е използвана липа, изданието е подвързано с кожа и лакирано, а думите са гравирани с лазер. Дървената книга е единствено копие, казва се „Радецки още плува“. В него Тиню Стайков подрежда 10 стихове от други свои поетични книги, посветени на националния герой и паметния за българската история кораб.<br />

<br />
<br />

Места за социaлни и културни дейности

<br />Няма делник или празник, в който Меричлери да не кипи от социални и културни дейности – репетиции и представления на самодейните състави към Читалището и Пенсионерския клуб, срещи в библиотеката – тук винаги има поводи за изяви и автентичните шарени носии на танцьорите често „оцветяват“ градчето.<br />

<br />
<br />

Училища и детски градини

<br />За българина знанието и учението отколе са цел и посока. И макар че през последните две десетилетия целта често да се скрива зад облаците и посоката да се губи, светлината на просветата не е угаснала в Меричлери.<br />

<br />
<br />

Обучение

ДГ Д-р Т. Стоилов

<br />Детската градина в гр. Меричлери е построена през 1984 г. и носи името на бележития меричлерец д-р Теню Стоилов. През 2011 г. детската градина е ремонтирана и обновена с със средства, отпуснати безвъзмездно от японското правителство. Понастоящем градината посещават около 40 деца, разпределени в яслена и детскоградински групи според възрастта.<br />

ОУ Димитър Матевски

<br />На територията на Меричлери има Основно училище, което носи името на изтъкнатия български патриот, будител и просветител от Меричлери Димитър Матевски. Повече за училището можете да намерите на интернет страницата му <a href=”http://oumatevski.org” target=”_blank” rel=”noopener” data-mce-href=”http://oumatevski.org”>http://oumatevski.org</a><br />

<br />
<br />

Храмове и църкви

<br />През 1856 г. турското правителство издава нарочен ферман, с който се позволява вероизповедническата равноправност и свободата на религията на народите, живеещи във вилаетите на тогавашната територия на империята. Една от първите църкви, построени в региона след този ферман, е православният храм в Меричлери.<br />

<br />
<br />

Религия

храм Св.Николай Чудотворец

<br />Православен храм „Свети Николай Чудотворец” е построен през 1858 г. на мястото на параклис „Свети Николай”. Строители са били зидари от Меричлери, а за майстори били наети Уста Манол и Уста Пастол от село Югово. Това е една от първите църкви в Хасковска област.През 1928 г. при силно земетресение храмът е частично разрушен, но впоследствие се възстановява, извършва се ремонт и се прави пристройка на задната част. Съградена е хубава висока камбанария с две стаи до нея. Така окончателното му възстановяване е завършило през 1930 г.Храмът е ценен исторически паметник. Има правоъгълна форма с дължина 20 м., широчина 14 м., дебелина на стените 1м. Иконите са дело на художника от късното възраждане  Димитър Андов, родом от гр. Чирпан. Сградата на църквата по строеж и архитектура и до днес учудва всички.<br />

Евангелска съборна църква

<br /><strong>Местонахождение</strong> – гр. Меричлери, ул. “Петко Радев” №11<strong>Година на изграждане</strong> – 1874 г. от мисионера Чарлз Морз<br />

Евангелска петдесятна църква

<br /><strong>Местонахождение</strong> – гр. Меричлери, ул. “Малина” №28<strong>Година на изграждане</strong> – 1935 г.<br />

<br />
<br />

Здравна помощ в гр. Меричлери

<br />Здравна помощ в гр. Меричлери можете да получите от лекуващия лекар на меричлерци, като посетите най-близките болници в гр. Димитровград или в гр. Чирпан, а при спешни случаи можете да се обадите на националния телефон за спешна помощ 112.<br />

<br />
<br />

Здравеопазване

Какво трябва да знаем за телефон 112

<br /><strong>Телефон 112 е единен европейски телефон за спешни и аварийни обаждания.</strong>Избира се <strong>без код</strong> от всички мобилни оператори и фиксирана мрежа.Може да бъде избран от и мобилен телефон със заключена клавиатура.Услугата 112 е <strong>денонощна и безплатна</strong>.Спешният номер спестява време – едно повикване на 112 може да активира няколко служби за спешно реагиране.  В системата 112 са включени различните структурни звена на Министерството на вътрешните работи – полиция, пожарна безопасност и спасяване и гражданска защита; структури на Министерството на здравеопазването – Спешна медицинска помощ и Националния медицински координационен център; на Министерството на транспорта – морска администрация „Морско спасяване” и Планинската спасителна служба Български червен кръст.<br />

Кога да звъним на 112

<br />Ползвайте телефон 112  в случай на внезапна реална заплаха за живота, здравето, сигурността или имуществото си, като:</p>
<li>Пожари</li>
<li>Наводнения</li>
<li>Спешни медицински случаи</li>
<li>Престъпления</li>
<li>Катастрофи</li>
<li>Смерч (ураганни ветрове)</li>
<li>Земетресения</li>
<li>Промишлени аварии и други замърсявания</li>
<li>Радиация</li>
<li>Зимни бури</li>
<li>Съмнения за антракс или други биологични агенти</li>
<li>Други произшествия и инциденти</li>
<p>Телефон 112 <strong>не е информационен телефон</strong>, той не обслужва повиквания от неспешен характер – сигнали за неработещи светофари, проблеми с елекро и водоподаването, нарушени пътни участъци и пр.<br />

Как работи телефон 112

<br />Повикванията към телефонен номер 112 се приемат от оператори,  които са специално обучени и работят по утвърдена инструкция за определяне истинността на сигнала.Първата им задача е да се идентифицира постъпилия сигнал – фалшиво обаждане, лоша “шега” или реално събитие. Това става в рамките на 20 секунди. Недобросъвестните обаждания се санкционират по Закона за 112.<strong>Когато предавате инцидент към телефонен номер 112 е необходимо да бъдете максимално ясни и точни при съобщаване на информацията</strong>:- име на повикващия,- тип и място на инцидента,- брой пострадали.Така ще получите помощ по-бързо и адекватно.Когато на линията постъпи обаждане за реален инцидент, операторът я уточнява с кратк въпроси и попълва електронен картон.Конкретният случай веднага се пренасочва към съответната институция – Пожарна безопасност и спасяване, Полиция, Гражданска защита, Спешна медицинска помощ, Национален медицински координационен център, Планинска спасителна служба – БЧК и ИА „Морска администрация”, която изпраща екип на мястото на инцидента.След като службите се задействат, в центъра постъпва обратна информация за това, което се случва на мястото на събитието, колко екипа са изпратени и от коя служба са те.Тази информация се следи и анализира от координаторите.<br />В същото време операторите на 112 приемат сигнали за други инциденти.<br />

Телефон 112 в България

<br />Единният телефонен номер 112 беше въведен през 2008 г. успоредно със съществуващите национални номера за спешни повиквания, които ще продължат да функционират, докато 112 стане популярен сред българските граждани. Телефон 112 максимално улеснява хората, при нужда те трудно се ориентират кой от спешните номера 150, 160, 165 или 166 да изберат.В системата 112 са включени различните структурни звена на Министерството на вътрешните работи – полиция, пожарна безопасност и спасяване и гражданска защита; структури на Министерството на здравеопазването – Спешна медицинска помощ и Националния медицински координационен център; на Министерството на транспорта – морска администрация „Морско спасяване” и Планинската спасителна служба Български червен кръст.Пилотният образец на телефон 112 стартира през юли 2007 г. в столицата. С неговото разширение от 3 юли 2008 г. той обхвана и областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград. От 3 юли 2008 г. в реална експлоатация е център 112 – Русе, който обслужва областите Русе, Силистра, Разград, Велико Търново и Габрово. Центъровете 112 в Монтана и Бургас отвориха врати на 28 август 2008 г. и обслужват Северозападния район за планиране (областите Монтана, Враца, Видин, Плевен и Ловеч) и Югоизточен район на планиране (областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол). Със стартирането на районните центръве 112 в Кърджали и Варна на 30 септември 2008 г., телефон 112 в България има 100% национално покритие и е достъпен от всяка точка на странатаОт края на 2009 г. дирекция “Националната система 112” е структурно звено на Министерството на вътрешните работи.Националната система 112 включва шест центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания към телефон 112, които са изградени във всеки от районите за планиране, определени със закона за регионалното развитие – София, Русе, Пловдив, Бургас, Кърджали и Варна.Центровете 112 са взаимно заменяеми. Системата е 100% хомогенна, което прави възможно всеки център да приема повиквания от всяка точка в страната (включително географски области извън съответния район за планиране). Гражданите се обслужват по един и същ начин във всички центрове, което прави системата 112 много гъвкава – в случай че няма свободни оператори в един  център или той е недостъпен поради повреда, обажданията автоматично се пренасочват към друг център.От юли 2007 г. телефон 112 в България има национален символ – запазен графичен знак, визуализиращ представата за осъществяване на бързи контакти при възникване на извънредни ситуации. Логото на телефон 112 е на графичния дизайнер Георги Павлов от Сливен и е избрано измежду 120 проекта на 53 автора.<br />

<br /></p>
[/av_textblock]

[/av_three_fifth]

Училища и детски градини

За българина знанието и учението отколе са цел и посока. И макар че през последните две десетилетия целта често да се скрива зад облаците и посоката да се губи, светлината на просветата не е угаснала в Меричлери.

Обучение

ДГ Д-р Т. Стоилов

Детската градина в гр. Меричлери е построена през 1984 г. и носи името на бележития меричлерец д-р Теню Стоилов. През 2011 г. детската градина е ремонтирана и обновена с със средства, отпуснати безвъзмездно от японското правителство. Понастоящем градината посещават около 40 деца, разпределени в яслена и детскоградински групи според възрастта.

ОУ Димитър Матевски

На територията на Меричлери има Основно училище, което носи името на изтъкнатия български патриот, будител и просветител от Меричлери Димитър Матевски. Повече за училището можете да намерите на интернет страницата му http://oumatevski.org

Храмове и църкви

През 1856 г. турското правителство издава нарочен ферман, с който се позволява вероизповедническата равноправност и свободата на религията на народите, живеещи във вилаетите на тогавашната територия на империята. Една от първите църкви, построени в региона след този ферман, е православният храм в Меричлери.

Религия

храм Св.Николай Чудотворец

Православен храм „Свети Николай Чудотворец” е построен през 1858 г. на мястото на параклис „Свети Николай”. Строители са били зидари от Меричлери, а за майстори били наети Уста Манол и Уста Пастол от село Югово. Това е една от първите църкви в Хасковска област.

През 1928 г. при силно земетресение храмът е частично разрушен, но впоследствие се възстановява, извършва се ремонт и се прави пристройка на задната част. Съградена е хубава висока камбанария с две стаи до нея. Така окончателното му възстановяване е завършило през 1930 г.

Храмът е ценен исторически паметник. Има правоъгълна форма с дължина 20 м., широчина 14 м., дебелина на стените 1м. Иконите са дело на художника от късното възраждане  Димитър Андов, родом от гр. Чирпан. Сградата на църквата по строеж и архитектура и до днес учудва всички.

Евангелска съборна църква

Местонахождение – гр. Меричлери, ул. “Петко Радев” №11

Година на изграждане – 1874 г. от мисионера Чарлз Морз

Евангелска петдесятна църква

Местонахождение – гр. Меричлери, ул. “Малина” №28

Година на изграждане – 1935 г.

Здравна помощ в гр. Меричлери

Здравна помощ в гр. Меричлери можете да получите от лекуващия лекар на меричлерци, като посетите най-близките болници в гр. Димитровград или в гр. Чирпан, а при спешни случаи можете да се обадите на националния телефон за спешна помощ 112.

Здравеопазване

Какво трябва да знаем за телефон 112

Телефон 112 е единен европейски телефон за спешни и аварийни обаждания.

Избира се без код от всички мобилни оператори и фиксирана мрежа.

Може да бъде избран от и мобилен телефон със заключена клавиатура.

Услугата 112 е денонощна и безплатна.

Спешният номер спестява време – едно повикване на 112 може да активира няколко служби за спешно реагиране.  В системата 112 са включени различните структурни звена на Министерството на вътрешните работи – полиция, пожарна безопасност и спасяване и гражданска защита; структури на Министерството на здравеопазването – Спешна медицинска помощ и Националния медицински координационен център; на Министерството на транспорта – морска администрация „Морско спасяване” и Планинската спасителна служба Български червен кръст.

Кога да звъним на 112

Ползвайте телефон 112  в случай на внезапна реална заплаха за живота, здравето, сигурността или имуществото си, като:

  • Пожари
  • Наводнения
  • Спешни медицински случаи
  • Престъпления
  • Катастрофи
  • Смерч (ураганни ветрове)
  • Земетресения
  • Промишлени аварии и други замърсявания
  • Радиация
  • Зимни бури
  • Съмнения за антракс или други биологични агенти
  • Други произшествия и инциденти

Телефон 112 не е информационен телефон, той не обслужва повиквания от неспешен характер – сигнали за неработещи светофари, проблеми с елекро и водоподаването, нарушени пътни участъци и пр.

Как работи телефон 112

Повикванията към телефонен номер 112 се приемат от оператори,  които са специално обучени и работят по утвърдена инструкция за определяне истинността на сигнала.

Първата им задача е да се идентифицира постъпилия сигнал – фалшиво обаждане, лоша “шега” или реално събитие. Това става в рамките на 20 секунди. Недобросъвестните обаждания се санкционират по Закона за 112.

Когато предавате инцидент към телефонен номер 112 е необходимо да бъдете максимално ясни и точни при съобщаване на информацията:

– име на повикващия,

– тип и място на инцидента,

– брой пострадали.

Така ще получите помощ по-бързо и адекватно.

Когато на линията постъпи обаждане за реален инцидент, операторът я уточнява с кратк въпроси и попълва електронен картон.

Конкретният случай веднага се пренасочва към съответната институция – Пожарна безопасност и спасяване, Полиция, Гражданска защита, Спешна медицинска помощ, Национален медицински координационен център, Планинска спасителна служба – БЧК и ИА „Морска администрация”, която изпраща екип на мястото на инцидента.

След като службите се задействат, в центъра постъпва обратна информация за това, което се случва на мястото на събитието, колко екипа са изпратени и от коя служба са те.

Тази информация се следи и анализира от координаторите.
В същото време операторите на 112 приемат сигнали за други инциденти.

Телефон 112 в България

Единният телефонен номер 112 беше въведен през 2008 г. успоредно със съществуващите национални номера за спешни повиквания, които ще продължат да функционират, докато 112 стане популярен сред българските граждани. Телефон 112 максимално улеснява хората, при нужда те трудно се ориентират кой от спешните номера 150, 160, 165 или 166 да изберат.

В системата 112 са включени различните структурни звена на Министерството на вътрешните работи – полиция, пожарна безопасност и спасяване и гражданска защита; структури на Министерството на здравеопазването – Спешна медицинска помощ и Националния медицински координационен център; на Министерството на транспорта – морска администрация „Морско спасяване” и Планинската спасителна служба Български червен кръст.

Пилотният образец на телефон 112 стартира през юли 2007 г. в столицата. С неговото разширение от 3 юли 2008 г. той обхвана и областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград. От 3 юли 2008 г. в реална експлоатация е център 112 – Русе, който обслужва областите Русе, Силистра, Разград, Велико Търново и Габрово. Центъровете 112 в Монтана и Бургас отвориха врати на 28 август 2008 г. и обслужват Северозападния район за планиране (областите Монтана, Враца, Видин, Плевен и Ловеч) и Югоизточен район на планиране (областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол). Със стартирането на районните центръве 112 в Кърджали и Варна на 30 септември 2008 г., телефон 112 в България има 100% национално покритие и е достъпен от всяка точка на страната

От края на 2009 г. дирекция “Националната система 112” е структурно звено на Министерството на вътрешните работи.

Националната система 112 включва шест центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания към телефон 112, които са изградени във всеки от районите за планиране, определени със закона за регионалното развитие – София, Русе, Пловдив, Бургас, Кърджали и Варна.

Центровете 112 са взаимно заменяеми. Системата е 100% хомогенна, което прави възможно всеки център да приема повиквания от всяка точка в страната (включително географски области извън съответния район за планиране). Гражданите се обслужват по един и същ начин във всички центрове, което прави системата 112 много гъвкава – в случай че няма свободни оператори в един  център или той е недостъпен поради повреда, обажданията автоматично се пренасочват към друг център.

От юли 2007 г. телефон 112 в България има национален символ – запазен графичен знак, визуализиращ представата за осъществяване на бързи контакти при възникване на извънредни ситуации. Логото на телефон 112 е на графичния дизайнер Георги Павлов от Сливен и е избрано измежду 120 проекта на 53 автора.