(Георги Янев, „Меричлери в историята и в мен“, 2009)
Сгушен сред зелените поля в сърцето на Тракийската низина, скътал в своята история възходи и падения, градът пулсира в ритъма на делниците и празниците на своите жители, утешава болките им и възражда надеждите им.
Южен централен регион
42.133N
25.5E
Хасково
Димитровград
1 802 жители (ГРАО, 2015-03-15)
46.222km2 (НСИ)
Merichleri
Merichlery
100 – 199 m
238 km от София
6430
03921 от България, 003593921 от чужбина
Като селище Меричлери съществува от 1373 г. и първоначално се е наричало Гяур Меричлери.
Има няколко версии за произхода на името. В някои исторически източници е посочено, че то има арабско-турски произход и в превод означава горчиво питие, което отговаря на вкусовите качества на минералната вода, която извира южно от селището.
Според други източници името произхожда от турската дума мерич, т. е. Марица (свързано с р. Марица, която минава през близкия град Димитровград), а жителите му били наричани маричани (живеещи близо до Марица). В защита на тази версия местни хора, родени и израсли в Меричлери, изтъкват факта, че всички околни населени места са имали „говорещи“ турски имена, които през годините са били преведени буквално на български, например Караатли днес се нарича Черноконево (буквален превод от турски език), аналогично с. Великан някога е носело името на Балабан Али (Балабанли) и бива прекръстено след 1949 г. на Великан (тъй като балабан на турски значи именно това), Златна Ливада е било Алтън чеир и т.н., единствено Меричлери остава с турското си наименование.
Според исторически извори, в региона на днешния град Меричлери преди н. е. имало тракийско, а по-късно и римско селище. Като доказателства се посочват останките от шест тракийски надгробни могили, както и намерени монети от времето на Филип Македонски и Александър Велики. Открити са различни тракийски съдове, сечива и обредни предмети, както и бронзова статуетка на бога Зевс от ІII век преди н.е. Някои историци предполагат, че наблизо до гр. Меричлери е бил римският град Пазар Пизос, основан от император Септимий Север Партенак. В града все още могат да се видят останки от римски мост, украсен с лъвски глави, до който е имало римско селище. Според легендите, Васил Левски е идвал два пъти в Меричлери и е основал таен революционен комитет.
В миналото единствен поминък на населението са били земеделието и животновъдството. Землището на града се простира на около 40 000 дка земя, която се обработва и днес.
Тъй като Меричлери попада в т. нар. лигнитен басейн Марица-запад, където са открити големи залежи на лигнитни въглища, използвани за гориво в ТЕЦ, около града са функционирали няколко мини за добив на въглища, обединени в Държавно минно предприятие „Марица-изток“. Мините осигуряват поминък на по-голямата част от населението на Меричлери и околните населени места до закриването им през 2001 г. В резултат на последвалия дефицит на работни места една част от населението на града се изселва и броят на жтилети му намалява драстично. Когато през 1983 г. с. Меричлери е обявено за град, жителите му наброяват 6000 души, в момента е около 2000 човека.
Най-голямата природна забележителност в Меричлери е минералният извор „Соленци”. Водата от този извор е силно минерализирана, използвана за питейно лечение, с богато съдържание на микроелементи, чийто състав се приближава до този на минералната вода от изворите „Шпрудел” в Карлови вари в Чехия и „Виши” във Франция. На международната изложба в Лондон през 1907 г. проба от меричлерската минерална вода е получила златен медал и диплома.
Водата извира с температура 36 градуса и лекува заболявания на обмяната на веществата – диабет, подагра, затлъстяване и др., заболявания на храносмилателния тракт, хронични заболявания на черния дроб и гинекологични заболявания, а също и кожни заболявания.
В центъра на града, срещу сградата на Кметството, се издига бюст-паметник на поета и революционера Христо Смирненски. През годините, в които в околията на града функционират въглищните мини, бюстът се е намирал на територията на рудник „Христо Смирненски“. След закриването и пълната ликвидация на рудника, бюст-паметникът е преместен на мястото, на което се намира в момента.
През 1980 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава по решение на тогавашния Хасковския Окръжен съвет за култура в една от залите на Читалището в Меричлери е открита етнографска музейна сбирка. Основите на сбирката са положени от дългогодишния председател на Читалището, Дяко Пенев. Сбирката е най-богатата в Димитровградска община и се състои от следните тематични музейни сбирки: историческо минало на Меричлери; домашен бит; земеделие и оръдия на труда; поминък на миньорите и книги за професията им; минерална вода и история на „Соленци”; мъжки, женски и детски народни носии през годините; археологични находки от околностите на града; история на читалището, награди, снимки, фотоси на колективите; кът за живота, работата и наградите на дългогодишния председател и читалищен деец – Дяко Пенев Милев.
С течение на годините етнографската изложба се превръща в място, където се проследява историята на града и читалището. Всички експонати, събрани в тази изложба, са доброволно дарени от родолюбивите меричлерци, които и днес продлъжават да обогатяват сбирката с надеждата по този начин да запазят и предадат на идните поколения цялото културно историческо наследство на селището.
В центъра на гр. Меричлери срещу Кметството се намира мемориална плоча, издигната в чест на меричлерците, загинали в Първата и Втората световна война и в Септемврийското въстание.
Представител на местната власт в град Меричлери е неговият кмет.
Роден през 1967 г. в гр. Димитровград.
Завършва средно образование в Техникум по автотранспорт “Н. Й. Вапцаров” гр. Хасково специалност „Ремонт на автомобили и кари“.
Висше образование завършва в УНСС гр. София със степен магистър по „Икономика и управление на индустрията“.
За кмет на гр. Меричлери е избран на провдените местни избори през октомври 2019 г. от квотата на ПП ГЕРБ.
Кметство гр. Меричлери
Тел.: 03921/2220